КЪРЛЕЖИ


Кърлежите паразити и са приносители на инфекции, като най-широко разпространени в България са лаймската болест, марсилската треска, ку-треската и конго-кримската хеморагична треска. Инфекциите могат да протекат с тежки усложнения, но при навременно и правилно антибиотичнолечение настъпва пълно оздравяване…

Какво представляват кърлежите?

В света има около 870 вида кърлежи – малки, кръвосмучещи, паразитиращи арахниди. Зада оцеляват и да се възпроизвеждат им е необходим им е животински гостоприемник. Кърлежите се хранят с кръв от широк кръг гръбначни животни (бозайници – включително кучета и хора, птици, влечуги и дори земноводни).
За кърлежите нападат своите жертви преди всичко в тревисти местности и гори. Хората в града обаче също не са напълно защитени, защото те виреят в парка, в градинката или около басейна.

Кърлежите предпочитат топли и влажни места и живеят не само в равнината, а и на височина от 2000 м, когато климатът е подходящ. Те са слепи и глухи, но на края на предните си крачета имат рецепторен орган, който реагира на механични, термични и химични дразнения. Така кърлежите регистрират кога покрай тях преминава човек – те „улавят“ движението, телесната му топлина и издишания въглероден оксид.

Кърлежи се откриват почти навсякъде по света и са нарастващ проблем, заради промените в климата, растителността, агрикултурните практики и увеличаване изобилието на дивите гостоприемници (напр. сърни, мишки, птици). Кърлежите се откриват най-често в райони с храсти, дървета и на полета с висока трева, особено когато тези райони се посещават често от диви гостоприемници.
Изключение от това е кафявият кучешки кърлеж, който може да се настани в домове с кучета.

В умерения климатичен пояс, кърлежите са сезонно- активни, обикновено от ранна пролет до късна есен, с най-забележими опаразитявания през този период. Кърлежите могат да бъдат активни и през зимата, особено ако температурата е над 7° С.
Домашните любимци и хората се опаразитяват с кърлежи по време на престоя си на местата, обитавани от кърлежи.

Как изглежда кърлежа?


Кърлежи - как изглежда кърлежа?

Как изглежда кърлежа. Снимка на кърлеж върху кожа на човек.

Всеки кърлеж има четири чифта крачета. Двата чифта предни крачета са снабдени с вендузи, а двата чифта задни крачета – с дълги власинки. У мъжкия кърлеж и на последния чифт крачета също има вендузи, които спомагат за прикрепването му при копулация. Истнският паразит е женският кърлеж. След оплождането той си пробива малки тунелчета /галерийки/ в най-горния слой на кожата, в който снася по 24 яйца с големина 0,10 – 0,16 мм. Към третия – седмия ден те се превръщат в ларви, а до 17-тия ден – в нимфи, които вече са способни да пренасят заразата. Това става при спане в общо легло, при полово сношение, чрез бельо и други заразени предмети. Кръвосмучещите кърлежи обитават тревисто-храстови и горски местности и предпочитат високата влажност. Причакват жертвите си покрай пътеките, по които те се движат. Нападат обикновено сутрин като се ориентират по топлината и излъчваната от гостоприемника миризма. Впиват се с хоботче в тялото и се пускат, когато се напият с кръв. Този акт е различно продължителен при различните видове кърлеж

Какъв е жизненият цикъл на кърлежа?


Жизненият цикъл на кърлежа се състои от четири различни стадия на развитие: яйце, ларва, нимфа и възрастна форма.
Женските кърлежи снасят яйца на земята, далеч от светлина, на гроздове до 4000 за период от 6-20 дни (зависи от вида на кърлежа), преди да умрат. Яйцата се излюпват за 16 до 30 дни и от тях излизат ларви. Ларвите се променят в нимфи, а нимфите във възрастни форми. Ларвите, нимфите и възрастните форми имат нужда да се хранят с кръв и всички те паразитират по кучетата и хората! Мъжките възрастни форми консумират малко или никаква кръв и могат да се чифтосват няколко пъти върху един гостоприемник, оставайки там по-дълго от женските кърлежи. Женските възрастни форми се хранят обилно с кръв, в продължение на няколко дни, докато се нахранят, и увеличават размера си. Чифтосването обикновено става след нахранване и тогава женският кърлеж напуска гостоприемника си, за да снесе яйца.
Когато са гладни, кърлежите пълзят по върховете на тревата и другата растителност като изминават до няколко метра. Те започват да дебнат, размахвайки крака във въздуха в търсене на гостоприемник. Когато гостоприемника се отърка в растението, кърлежът се освобождава от него и пропълзява върху гостоприемника. Бродейки по кожата в търсене на предпочитано място женски кърлеж забива устния си апарат в кожата, където остава прикачен, докато се храни.

След нахранване ларвите падат, за да започне тяхната промяна – процес, който отнема дни до седмици, в зависимост от температурата и влажността. В зависимост от вида, възрастната форма незабавно тръгва да „души” за гостоприемник или първо презимува и започвада дебне следващата пролет. Времето за завършване на жизнения цикъл варира и зависи от вида на кърлежите, околната среда и наличието на гостоприемник. При подходящи условия кафявия кучешки кърлеж може да завърши развитието си за 2 месеца, докато европейския пасищен кърлеж нормално го прави за 2 до 4 години.

Защо са опасни кърлежите?


Кърлежите са приносители на инфекции, като най-широко разпространени в България са лаймската болест, марсилската треска, ку-треската и конго-кримската хеморагична треска. Инфекциите могат да протекат с тежки усложнения, но при навременно и правилно антибиотично лечение настъпва пълно оздравяване.

Лаймската болест или борелиоза е една от най-честите, предавани чрез кърлежи, инфекции в България. При ухапване бактериите попадат първоначално в кожата. След около 12 дни имунната система на човека реагира и започва борба с бактериите. При около 60% от засегнатите това ясно се забелязва. На мястото на ухапването се появява зачервяване, което постепенно се разширява и може да достигне 15 см. Това е крайният срок, когато човек трябва да се обърне към лекар, който може да докаже причинителя чрез различни кръвни тестове и да предпише нужния антибиотик. Когато терапията се започне в този стадий на болестта, повече от 90% от засегнатите оздравяват напълно.

При другите 10% и при тези, които изобщо не са започвали терапия, след около 10 седмици започва вторият стадий. Оплакванията са свързани с умора, интензивно нощно потене, температура, възпаление на нервите, болки в ставите и мускулите. В този етап на заболяването е нужно по-интензивно лечение с венозни антибиотици.

Марсилската треска е разпространена предимно в Южна България и Черноморието. На мястото на ухапването често се появява тъмно петно, покрито с коричка, което в много от случаите остава незабелязано. След период от около 7 дни се появява висока температура, силно главоболие, ставни болки и едропетнист обрив, включително по дланите и стъпалата. При нелекуваните случаи може да се стигне до тежко засягане на черния дроб, бъбреците, нервната система и поява на кръвоизливи.

Ку-треска се причинява от селскостопански животни, като инфекцията протича без клинична проява. Заболяването започва остро – с висока температура, отпадналост, силно главоболие и мускулни болки. При голяма част от заболелите се развива пневмония, след години може да се засегне и сърцето. За профилактика срещу Ку-треска е необходимо млякото да се консумира само след термична обработка.

Конго-кримската хеморагична треска е най-тежко протичащата, но за щастие най-рядко срещаната инфекция, пренасяна чрез кърлежи. Освен началните симптоми като при горните инфекции тук се проявяват обилни кръвоизливи по кожата, венците и вътрешните органи, което може да доведе до смърт.

Поведение при ухапване от кърлеж


Правилното отстраняване на запития кърлеж се състои в неговото бързо и много внимателно махане, което е най -добре е това да стане с специални инструменти.

Тъй като мини кърлежите са опасни, се прилагат критериите на института Робърт Кох (RKI). Следното се отнася за нимфата на кърлежи в момента на премахването й:

  •      НЕ въртете кърлежите!
  •      НЕ стискване на кърлежите!
  •      Без излишни манипулации!

Безопасното премахване изисква всички 3 критерия да бъдат изпълнени.

Леко запилият се кърлеж може лесно да се изтегли и с ръка, но задължително с ръкавица.Отстраняването трябва да стане чрез постепенно издърпване, без обаче да се върти и извива. Много широко разпространена практика е да се върти обратно на часовниковата стрелка, но това е абсолютно погрешно. Така кърлежът може да се скъса и част от устния му апарат да остане в кожата, което да наложи допълнително хирургическо отстраняване.

Неправилно е и мазането на мястото на запития кърлеж с алкохол, терпентин или изгаряне с кибритена клечка. Това води до връщане на чревно съдържимо в устния апарат на кърлежа, което увеличава шансовете за предаване на евентуална зараза.

По същия начин трябва да се отстраняват и кърлежите от домашните любимци.
Понякога при изтеглянето кърлежът се скъсва и в кожата остава устния му апарат. Това увеличава шанса за предаване на инфекцията, затова останалата от кърлежа част трябва да се отстрани хирургически.

Щателна дезинфекция на кожата след сваляне на кърлежа – с йод, спирт или одеколон.

При възможност сваления кърлеж се поставя в шишенце и се носи за изследване.
Ако нямате съмнения за инфекция се унищожава чрез изгаряне или поставяне в спирт.
Много хора размачкват свалените кърлежи от животните, при което пръски от съдържимото попадат в очите и човек се разболява без да е ухапан.

Съвети за проследяване в продължение на 30 дни относно:

  • Локални прояви – на мястото на ухапването – зачервяване, оток, болка.
  • Общи прояви – температура, ставни и мускулни болки, главоболие, обрив по тялото. За временно пребиваващите или живеещите в ендемични за Кримско-Конго хеморагичната треска райони – прояви на кървене от венците, хеморагични петна по кожата.

Предпазване от ухапване от кърлежи


Избягване посещението на райони с гъста растителност и висока влажност поради благоприятните условия за развитие на кърлежите. За почивка в природата да се използват отъпканите и лишени от буйна растителност места.

Да се носи подходящо затворено облекло – добре пристегнато около китките и глезените, в светъл цвят, с цел лесно откриване на полазилите кърлежи.

Използване на репеленти за кожата и перметрин за дрехите. Репелентите отблъскват кърлежите, а при контакт перметринът ги убива. Не се препоръчва нанасяне на перметрин директно върху кожата.

Ежедневен оглед за впити кърлежи, с цел недопускане на продължителен престой върху тялото.

Това е най-важният момент в неспецифичната профилактика на кърлежопреносимите заболявания. Особено внимание трябва да се обръща на „предпочитаните“ от кърлежите места – окосмената част на главата (особено при деца), по корема, под мишниците, в слабините, в гънките зад коляното, под мамилите. Наложителен е и оглед на домашните кучета и носенето на противопаразитни каишки.
Редовно почистване на падналите клони и гниещите листа, окосяване на тревата и ограничаване достъпът на животни в тревните площи на населените места.